Consider Phlebas -- Iain M. Banks

Consider Phlebas на Iain M. Banks е първата книга от поредицата за Културата; издадена е през 1987 след преработка на роман, написан през 1984. Жанрът е космическа опера, но някак Банкс не успява да достигне до представите ми за него. След кратка справка в интернет установих, че не съм единственият с подобни впечатления.

Сюжетът не е толкова интересен или оригинален и няма да го обсъждам в детайли. Ще споделя само това, което привлече вниманието ми. Цивилизациите на Културата и Идираните са във война. Културата е смесица от хуманоиди (предимно хора, голяма част от които генно модифицирани) и машини, много от които надминаващи по капацитет и умения биологичните си партньори. Технологично общество, в което нуждите на индивида са лесно задоволени, до голяма степен съществува отвореност и прозрачност. Идираните от друга страна са религиозни фанатици, които презират биотехнологичната симбиоза на Културата и виждат себе си като висша раса, чиято функция е да въведе ред във Вселената и да води по-низшите раси спрямо собствените си разбирания за правилно и грешно.

Главният герой е от расата на Променливите, хора, които могат да използват метаболизма си така, че да подправят външния си вид (което до някъде ми напомня за лицетанцьорите в “Дюн”). Малко екстри, за да изглежда героят интересен – няма да ги споменавам. Идираните го пращат на Планетата на мъртвите, за да намери важно парче технология, принадлежащо на Кутурата. Малко преди да потегли на път обаче се случват неприятности и главният е хвърлен настрани, където се бори за оцеляването си и малко по малко успява да се върне към задачата си. Заформят се някои интересни връзки.

Това, което не ми хареса, е завършекът на книгата. Не защото предпочитам хепиенда, а защото част от сюжетните нишки увисват или са прерязани, без да извършат някаква конкретна функция. Авторът е избрал да не ги развие, а според мен е имало възможност за това. Сцените на моменти са малко по-описателни, отколкото ми е приятно да чета, докато други части от книгата можеше да бъдат по-добре развити. На места имах проблеми с избора на епитети, повторения и наратива изобщо. Нищо толкова значително, но можеше и да е по-добре.

Тази част, която вече клони към космическа опера, е изнесена след епилога и под формата на инфодъмп. Искаше ми се да е по-различно. Не знам дали бих продължил със следващите книги от поредицата. Може би ще дам шанс на втората книга.

btemplates

2 коментара:

*** каза...

Има ли я или някоя друга книга от поредицата преведена на български? Защото не мога да ги намеря в нета.

Стоян Пешев каза...

Доколкото знам -- не. Нито тази, нито другите.

Публикуване на коментар