“Матрикант”

Макар да не познавам лично Александър Белтов, с него сме водили дискусии (да се чете „спорили сме“) във форума на софийския клуб „Иван Ефремов“. Чел съм негови къси разкази и предполагах, че подготвя нещо по-обемно, затова не се изненадах, когато намерих информация за „Матрикант“. Книгата се разпространява електронно (и безплатно), оформена е добре и се чете бързо. Има собствен сайт, авторът използва социалните мрежи и форумите, за да привлече по-голямо внимание към произведението си и това ми направи добро впечатление. Защо тогава ниската оценка?

В рекламния трейлър книгата се описва като киберпънк и носеща отправни точки за размисъл относно психология, философия, религия и биоетика. За съжаление не успях да намеря елементите, които превръщат „Матрикант“ в киберпънк, а отправните точки за размисъл са си точно това – отправни точки, нищо повече. Белтов се справя добре с генерализациите, но за нещастие не развива нито една от темите за душата, безсмъртието и какво прави един Аз Аз. (Тези теми са разработени добре в „Килн хора“ на Дейвид Брин, а и тематиката е сходна.)

Въпреки че успях да се свържа с главния герой и до голяма степен, но не съвсем, разбирам мотивацията му, разказваческият стил на автора изисква още доста работа. Описанията са постни, когато ги има. Редките изключения само затвърждават впечатлението ми. За човек, който не познава София, ми се искаше Белтов да опише по-добре обстановката около протагониста, отделните детайли, които вдъхват живот в картината.

Земята е в екологическа криза. Нещо свързано с прах във въздуха, но не се дава повече информация. Искаше ми се да има игра с темата, някакво развитие, впечатления. Повече технологична екстраполация. Вместо това само набързо нахвърляни щрихи. Земята е в екологична криза, нещо свързано с прахово замърсяване. И киселинни дъждове. Може би и мутанти. Точка.

Не бих казал, че героите са много добре развити, но това е най-силната страна на „Матрикант“. Направиха ми впечатление ситуациите, в които изпадат, макар на места диалозите да не изглеждат много естествено, докато на други са си съвсем натурални, по български. Колкото до отправните точки за размисъл – тук психологията е засегната на нивото, с което един писател борави, за да създаде действащи лица. Няма нищо, което да надхвърля прага, който прави един роман психологически. Това важи и за религията.

Литературното ниво в „Матрикант“ също не е много високо. Текстът е дървен на места, описанията са механични, изобилието от деепричастия, някои от които ползвани неправилно, също бави четенето, а последната трета от романа ми направи впечатление за написана набързо, все едно авторът е искал по-скоро да стигне до края. Краят е разочароващ.

Романът има потенциал да се превърне в нещо по-добро. Искаше ми се да е по-силен, искаше ми се да дам по-висока оценка, но не мога. Поздрави към автора за смелостта в написването и публикуването под Creative Commons. Надявам се „Матрикант“ да събере повече читатели и желая на Александър Белтов успехи в творчеството!